Подробно ръководство за защита на детето онлайн в 2024

Въведение

В наши дни четем новинарски истории за въздействието на технологиите върху ежедневието ни през цялото време. Много от нас започнаха да мислят за това как технологиите ни влияят лично. Но колко от нас са се замисляли за това как се отразяват те на децата ни?

85% от майките заявяват, че използват технологиите, за да държат децата си заети.

Децата получават първото си интернет устройство на тенденциозно все по-ранна възраст. Същото проучване показа, че 83% от американските домакинства имат таблети, а 77% смартфони.

Дори в училище, технологиите присъстват в изобилие. Учителите задават домашна работа, която изисква проучване онлайн и онлайн инструменти, и използват софтуерни приложения, за да управляват тези домашни задания.

Технологиите се адаптират постоянно и са тук, за да станат неизменна част от живота ни, но много хора не се замислят за рисковете относно киберсигурността. Неотдавнашно проучване показа тревожна цифра: 68% от родителите никога не проверяват с какво се занимават децата им онлайн. А тази онлайн активност се увеличава всяка година.

За много деца виртуалният свят е по-реален от реалния. От съществено значение за благополучието на децата ни е да знаем какво виждат онлайн, какво има там, както добро, така и лошо, и как влияе то върху физическото и емоционалното им здраве.

Проблемът, както много от нас нетърпеливо биха признали, е, че усещаме, че не разбираме съвсем онлайн света. Instagram, Snapchat и Twitter са достатъчно объркващи, без дори да споменаваме 4chan и TOR. Освен това не смятаме, че разполагаме с техническите умения, за да навигираме из този комплексен и претрупан пейзаж.

Добрата новина е, че не е толкова трудно да въведете определени технически механизми за контрол, за да предпазите децата си онлайн. И което е далеч по-важно, най-доброто, което можете да направите, за да защитите децата си, е да говорите с тях; задайте ясни граници за това, какво и кога могат да гледат онлайн, но и бъдете до тях, когато направят грешка или са отишли твърде далеч. Нима, фундаментално погледнато, родителската функция не се свежда именно до това?

В това изчерпателно ръководство, очертахме осем области, които трябва да следите, докато бродите из лабиринтите на комплексния свят на интернет. Според възрастта на децата ви, не всичко засегнато тук ви касае пряко. Мислете за написаното не само като насоки, относно това какво би трябвало да правите към настоящия момент, но също и за това, за което трябва да внимавате докато децата ви израстват.

1. Мобилни телефони и приложения

Според едно потребителското проучване на Influence Central, средната възраст, на която децата получават първия си смартфон, е 10 години. Да дадете на детето си смартфон има множество предимства. Телефонът е отличен инструмент що се отнася до безопасността; детето ви може да го използва, за да ви каже, че е пристигнало безопасно до местоназначението си, да ви се обади, за да поиска да го вземете отнякъде или при спешен случай. Можете също да използвате GPS системата на телефона му, за да следите местоположението му във всеки един момент. Знаейки, че винаги можете да достигнете до детето си, е огромно облекчение за вас като родител.

Смартфоните обаче могат да бъдат използвани също и с цел злоупотреба, и в някои случаи могат да направят децата уязвими. Тъй като смартфоните са лични устройства, често не знаем какво правят децата ни с тях или как ги използват.

Ако обмисляте да дадете на детето си смартфон, би било добре предварително да имате ясно определени предварителни указания, с които то да се е съгласило. Ако детето ви вече има смартфон, не е късно да преразгледате семейните правила. Покажете му нагледно, че смартфонът е голяма отговорност.

Въведете правила за ползването на смартфона от страна на детето Ви. Уверете се, че Вашите деца ще ви включат в дейностите, които вършат на телефона, за да внимавате за тяхната безопасност.

Много са предпазните мерки, които можете да вземете, за да обезпечите безопасността на телефона:

• Накарайте детето си да подпише правила за ползване на смартфон, преди да му връчите такъв. Разпечатайте списъка с правилата и го залепете на видно място в дома си.
• Изтеглете приложение за родителски контрол. Приложенията за родителски контрол за по-малки деца ви позволяват да ограничите използването на телефона от детето, да установите местоположението му и да следите обажданията и съобщенията им. Приложенията също ви позволяват да изключвате определени функции в различно време. Например, деактивиране на текстови съобщения по време на шофиране.
• Задавайте всекидневни лимити за това, кога детето ви може да използва смартфона и колко дълго.
• Давайте личен пример на детето си. Не дръжте телефона си на масата по време на вечеря и не изпращайте съобщения докато шофирате.
• Нагласете станция за зареждане на централно място в дома си. Телефоните трябва да останат извън спалнята на детето ви и да не се използват късно вечер.

2. Стрийминг съдържание и смарт телевизори

Обичаме да се връщаме с носталгия към времената, когато цялото семейство се събираше около телевизора, за да гледа нещо интересно заедно. (В действителност обаче, много от нас вероятно са имали телевизори в стаите си, и са прекарвали часове в гледане на телевизия, без особен контрол от страна на родителите ни.)

Въпреки това обаче, популярността на излъчването и приемането на видео съдържание (стрийминг) нараства главоломно, и днес имаме повече телевизионни сериали и филми за гледане, отколкото когато и да било преди, голяма част от които не са особено подходящи за деца.

Стрийминг услугите обаче имат някои големи предимства. Много от тях включват великолепни образователни програми и документални филми за деца. Повечето не показват реклами, което означава, че децата ви няма да бъдат бомбардирани с търговски съобщения от всички страни, както става, когато гледат обикновена телевизия. Можете да отворите един цял нов свят за децата си със стрийминг съдържание – важното е как ще го използвате.

Повечето от големите доставчици на стрийминг съдържание имат родителски контрол, при някои по-строг отколкото при други. Netflix ви позволява да създавате отделни профили за вас и за децата си.

С помощта на тези инструменти можете да сте сигурни, че децата ви имат достъп само до подходящо за възрастта им съдържание. Тъй като детското меню на Netflix има различна цветова схема от обикновеното меню, лесно можете да видите дали децата ви имат достъп до разрешеното за тях съдържание или не. Това обаче не ги спира да влязат във вашия профил, така че трябва да внимавате и за това.

iTunes и Apple TV позволяват на родителите да определят рейтингови нива на съдържанието, което децата им гледат. За разлика от тях, Amazon Prime не включва родителски контрол, така че единственото нещо, което трябва да направите, е да излезете от профила си и да не споделяте паролата.

Всички тези инструменти, обаче, не могат да заместят честите разговори с децата ви за това, което гледат.

Следете и ограничете часовете за гледане на телевизия на ден, като включите родителските настройки, разговаряте с детето си за съдържанието, което гледат, и прекарвате общо време пред телевизора като семейство.

3. Игрови конзоли и онлайн игри

Според групата NPD, 91% от американските деца на възраст от 2 до 17 години играят видео игри. Игровите конзоли отдавна предизвикват страх и загриженост у много родители. С толкова много игри, изпълнени с насилие или сексуално съдържание, важно е да внимавате на какви игри играят децата ви.

Освен това, конзолните игри, които имат опция за игра в мрежа или са изцяло базирани онлайн, са отворени за злоупотреби от страна на други геймъри. Много игри позволяват на играещи от цял свят да комуникират, като потенциално излагат децата на нападки и кибертормоз. Децата могат също да изграждат отношения с други играчи и да споделят личните си данни.

От друга страна обаче, игрите са и чудесен начин децата да развиват различни умения. Те помагат на децата да развиват умения за решаване на проблеми, да научат как да се ангажират с дългосрочни цели и да работят като част от екип. Те също така са и чудесна възможност за сплотяване на семейството. За щастие, повечето конзоли за игри съдържат солиден родителски контрол, така че родителите могат да следят геймплея на децата си.

Насърчавайте децата си да обсъждат играта, която играят. Уверете се, че детският ви профил е зададен като личен. Обмислете да държите игровата конзола в споделено социално пространство. Проучете възрастовия рейтинг на игрите. Използвайте родителски контрол, за да настроите профили. Ограничете типа хора, с които детето ви може да комуникира онлайн.

4. Социални мрежи

Макар форматът да се е променил, родителите се притесняват за телевизионните програми и видеоигрите на децата си от години. Социалните мрежи, от друга страна, представляват нова грижа, която да добавите към всекидневието си.

Активността в социалните мрежи е вече повсеместна сред тийнейджърите в САЩ; 71% използват повече от една социална платформа. Децата днес също прекарват огромна част от времето си в социалните мрежи. Едно проучване на групата с нестопанска цел "Common Sense Media" показва, че децата на възраст между 8 и 12 години са били онлайн средно по шест часа на ден, голяма част от които са прекарали в социалните мрежи, а на възраст между 13 и 18 години – цели девет часа!

Според неотдавнашно проучване на Харвард, макар че повечето социални мрежи изискват от потребителите да имат навършени 13 години, 68% от анкетираните родители са помогнали на деца под тази възраст да си регистрират профил.

Социалните мрежи могат да бъдат особено пристрастяващи за тийнейджърите. Те също така отварят вратата към различни проблеми, като кибертормоз, споделяне на неподходящо съдържание и говорене с непознати (повече за тях ще прочетете по-долу).

Достъпът до социалните мрежи също е от основно значение за развиващата се социална идентичност на тийнейджърите. Това е начинът, по който те се свързват с приятелите си и може да бъде здравословен начин за забавление. Ключът е да се осъзнаят някои граници, така че преживяването да остане като цяло положително.

Налагане на безопасна среда. Не позволявайте на децата си достъп до социалните мрежи, докато не станат достатъчно големи за това. Дръжте компютъра на видно място в дома си. Ограничете времето, прекарвано в социалните мрежи. Блокирайте достъпа до местоположението ви за всички приложения. Регулирайте настройките за поверителност. Следете действията на детето си онлайн.

5. Кибертормоз

Животът на децата ни се е преместил онлайн. За съжаление, хулиганите също.

Кибертормозът често се споменава в новинарските емисии, като се съобщава за самоубийства на тийнейджъри поради тормоз онлайн.

Кибертормозът се среща във всички платформи, които сме описали по-горе и идва в много форми: разпространяване на слухове и изпращане на заплашителни съобщения през социалните мрежи, изпращане на текстови съобщения или имейли, представяне като друго дете и публикуване на злепоставящи жертвата материали от негово име, препращане на лични снимки без съгласието на притежателя им, и като цяло публикуване на неща онлайн за детето на прицел, които имат за цел да го унижат или злепоставят.

Кибертормозът е особено вреден, именно защото е толкова публичен. В миналото, ако някое дете е било тормозено на детската площадка например, вероятно едва няколко от връстниците му са ставали свидетели на това. Днес, възможно най-личната информация на детето може да бъде разпространена навсякъде в интернет, при което веднъж споделена, остава постоянно там, освен ако не се вземат мерки да бъде свалена.

Кибертормозът може да повлияе отрицателно на онлайн репутацията не само на жертвата, но и на извършителя, и да повлияе силно върху бъдещето на детето, включително приемането му в колеж, а след това и трудовата заетост.

Хулиганите, които упражняват тормоз онлайн са също така и много упорити. Ако детето е на прицел за традиционен тормоз, най-често неговият дом е мястото, където то намира убежище. Тъй като цифровите платформи са постоянно достъпни, жертвите на кибертормоза се борят да намерят каквото и да е облекчение.

Често е много трудно да се установи дали детето ви е жертва на тормоз в интернет. Това се случва онлайн, така че родителите и учителите са по-малко склонни да чуят или забележат. Според организацията за безопасност в интернет i-SAFE, по-малко от половината от децата, които са обект на тормоз онлайн, споделят с родителите си или с друг възрастен през какво преминават. Всъщност, според едно правителствено проучване на САЩ, 21% от децата на възраст между 12 и 18 години са обект на тормоз, а около 16% са били тормозени онлайн.

Най-добрият начин да предотвратите кибертормоз или да го спрете вече в развитие, е да сте наясно с поведението на детето си. Може да се появят няколко предупредителни признака.

Дете, което е подложено на тормоз, може да закрие профила си в социалната мрежа и да регистрира нов. То може да започне да избягва социални ситуации, дори и да е било добре социализирано дете в миналото. Жертвите (а и извършителите) на кибертормоза често крият екрана или устройството си, когато други хора се приближат към тях и видимо се притесняват от това, което вършат онлайн. Те могат да останат емоционално наранени или да се затворят в себе си.

Говорете с детето си за кибертормоза.

6. Поверителност и защита на информацията

Като родители ние сме най-загрижени за ефекта на онлайн света върху емоционалното и физическото благополучие на нашите деца. Децата са податливи на заплахи за информационната сигурност, които могат да причинят финансова вреда. Това са същите заплахи, с които се сблъскват и възрастните: зловреден софтуер и вируси, фишинг измами и кражба на самоличност.

Въпросът е, че децата са далеч по-малко опитни и обикновено са много по-доверчиви от нас, циничните възрастни. За децата, споделянето на личните данни, като пълните им имена или местоживеенето им, може да не изглежда като кой знае какво. Те могат да бъдат подмамени от злонамерена трета страна дори да споделят данните на кредитната ви карта.

Има няколко начина, по които хакерите и крадците могат да извлекат информация от децата. Безплатните за изтегляне игри, филми или дори мелодии, които се предлагат на децата, могат да вмъкнат вируси в компютъра ви и да откраднат лични данни.

Хакерите, представяйки се за законни компании, като Google, изпращат имейли, които целят да поискат паролата на детето ви. Или пък, те могат да се представят за някой от приятелите на децата ви.

Защо е наложително да комуникирате с детето си?

• Дискутирайте с децата си големите заплахи онлайн днес. Уверете се, че знаят какво е фишинг атака и долнопробен сайт за игри, така че да не стават жертви на тези измами.
• Уверете се, че съхраняват цялата си информация конфиденциална и че никога не публикуват пълното си име, телефонен номер, адрес или училището, в което учат в публичното пространство.
• Говорете с децата си за паролите. Силната парола е първата и най-ефективна мярка за предотвратяване на хакерска атака и кражба на самоличност. Използването на надежден генератор на пароли, като този, който ние създадохме, е отличен избор в случая, и да опитвате различни пароли с детето си е забавен начин да се уверите, че паролата му е възможно най-надеждна.
• Посъветвайте децата си да избягват публичните безжични мрежи - те са най- лесният начин за хакерите да проникнат в техните устройства.

Какво можете да направите, за да изградите защитена среда:

• Какво можете да направите, за да изградите защитена среда:
• Обмислете възможността да инсталирате VPN услуга на компютъра си. VPN, или виртуална частна мрежа, криптира връзката ви и анонимизира сърфирането ви в интернет. Това затруднява неимоверно много хакерите да достигнат и откраднат личната ви информация.
• Ако вие и децата ви използвате много и различни устройства у дома, помислете да инсталирате VPN услуга в рутера си. По този начин, целият интернет трафик, който минава през рутера ще бъде защитен, без да се налага да инсталирате VPN услугата на всяко устройство.
• Инсталирайте блокиращ рекламите модул, така че децата ви да не виждат измамни реклами, които ги подтикват да изтеглят зловредни програми на компютъра ви.
• Ако децата ви имат смартфони, уверете се, че настройките за сигурност са зададени на максимално ниво.

7. Гледане на неподходящо съдържание онлайн

Тъй като интернет е толкова отворена и публична система, той е и място, където децата могат да се натъкнат на съдържание, предназначено за възрастни, съдържание, което може да се окаже разстройващо, объркващо или потискащо психиката. "Неподходящо съдържание" може да означава неща различно за различните хора, от неприличен език, през насилие до съдържание от сексуално естество.

Не е лесно, но в крайна сметка ще трябва да проведете разговор с децата си за това, което може да видят онлайн. Много деца не се обръщат към родителите си, когато видят нещо, което може би не би трябвало да виждат, от страх, че родителите им ще се ядосат и ще им отнемат устройствата или ще преустановят достъпа им до интернет.

Ако детето ви се обърне към вас с подобен проблем, най-доброто, което можете да сторите, е да отговорите спокойно и да останете отворени за дискусия. Ако обсъжданото съдържание е сексуално, детето ви вероятно ще се смути, особено когато говори с родителите си по подобни въпроси. Нека да знаят, че могат да разчитат на вас, и че сте готови да отговорите на всякакви въпроси без да ги съдите.

Младите хора могат да виждат сексуално съдържание онлайн по всякакви причини. Възможно е да са попаднали на него по погрешка, да им е било изпратено от приятел или може би са го потърсили сами, водени от най-естествено любопитство.

Да говорите откровено с децата си за секса е от голяма полза, а обсъждането на разпространяваното онлайн порнографско съдържание е изключително важен момент. Много изследвания показват, че порнографията може да окаже неблагоприятно въздействие върху младите хора, като им дава изкривени и нездравословни представи за секса. Порнографията може също да накара хората да мислят за другите като за обекти, а не за хора с мисли и чувства. В същото време е съвсем нормално човек да проявява здравословно любопитство към секса и връзките. Този разговор е отлична възможност да насочите децата си към положителни аспекти на сексуалността.

Има и множество стъпки, които можете да предприемете, за да не позволите децата ви да бъдат подложени на въздействието на съдържание, за което не са готови, като например да настроите родителски контрол върху вашата интернет връзка. Не забравяйте обаче, че техническите поправки не могат да заменят отворената комуникация с детето ви.

Комуникирайте с детето си:

• Нека децата ви знаят, че винаги могат да се обърнат към вас ако нещо ги тревожи, или ако имат въпроси за каквото и да е, което са видели онлайн.
• Дайте им да разберат, че е напълно нормално човек да проявява любопитство към секса. Насочете ги към позитивни ресурси онлайн, като Brook и Thinkuknow. Thinkunow е особено добър избор за по-малки деца, и включва различни, подходящи за различните възрастови групи уебсайтове. Може да намерите за по-подходящо да разгледате сайта заедно и да обсъдите някои от засегнатите теми.

Стъпки, които можете да предприемете, за да блокирате неподходящо съдържание:

• Настройте филтри, за да блокирате неподходящо съдържание, като порнография. Вашият интернет доставчик би трябвало да предлага безплатно родителски контрол, както и повечето игрови конзоли. Те обикновено са доста лесни за настройване.
• Задайте на Google режим „safe”, така че децата ви да не могат по невнимание да попаднат на неподходящо съдържание в резултатите от търсенето.
• Инсталирайте модул за блокиране на реклами, за да не допускате вируси, които биха могли да носят със себе си неподходящо съдържание.

8. Хищници онлайн

В последната секция ще разгледаме най-мрачната и страховита заплаха онлайн: хищниците, преследващи деца в мрежата. Според Министерството на правосъдието на САЩ, 13% от младите хора с достъп до интернет са били жертва на нежелани сексуални посегателства, а едно от всеки 25 деца е било привлечено и към осъществяване на контакт офлайн.

Хищници се занимават с практика наречена "примамване". С други думи, те се опитват да осъществят връзка с детето, с намерението да злоупотребят с него на по-късен етап.

Интернет направи живота на хищниците много по-лесен. Хищниците взимат на прицел жертвите си през всякакви онлайн медии: социални мрежи, електронна поща, текстови съобщения и др. Най-често срещаният метод е през онлайн чатовете: 76% от срещите онлайн със сексуални хищници започват в чат-стаите.

Хищници често създават множество онлайн идентичности, представяйки се за деца, за да подмамят жертвите си да говорят с тях. Те научават колкото може повече за децата, които са взели на прицел, като ги проучват чрез профилите им в социалните мрежи и това, което са публикували в чатовете.

Те може да се свържат с няколко деца едновременно, но са склонни да съсредоточат усилията си върху най-уязвимите. Тези хищници не се задоволяват само с разговор с децата онлайн. Те често подмамват или принуждават жертвите си към сексуални действия онлайн, чрез уеб камера или изпращане на изображения със сексуално съдържание. Те могат също така да се опитат да се срещнат и злоупотребят сексуално с жертвите си лично.

Не винаги е лесно да се разбере дали детето ви е станало жертва на „примамване”, особено защото повечето деца го държат в тайна от родителите си. Има няколко предупредителни знака: децата, които са обработвани от хищници, могат да станат доста потайни, защото хищникът често заплашва детето да не споделя информация с родителите или приятелите си. Децата могат също да станат меланхолични, тъжни и необщителни, както и доста разсеяни, и да имат внезапни промени в настроението. От първостепенно значение е детето ви да знае, че сте винаги до него и че може да разговаря с вас за всичко.

За какво да говорите с детето си?

• Обсъдете с него рисковете от хищници онлайн. Уверете се, че са наясно, че трябва да внимават с кого разговарят онлайн, както и че не трябва да споделят лични данни с непознати.
• Кажете на детето си, че трябва да се обърне към вас за всеки проблем, независимо от естеството му.
• Обмислете да преминете заедно с детето си през образователно съдържание, свързано с темата, като например отличните видео материали на Thinkuknow.
• Ако мислите, че детето ви е подложено на риск, потърсете подкрепа от училището, в което учи, социален работник или полицията.

Заключение

Има много и различни технически средства на пазара, с които можете да помогнете на децата си да са в безопасност докато сърфират онлайн. Те варират от VPN услуга и антивирусен софтуер, до интернет филтри и родителски контрол. Но нито едно от тези неща не е достатъчно надеждно, за да гарантира пълната безопасност на детето ви.

Както се повтаряхме отново и отново в това ръководство, ключът в този случай не е усвояването на набор от сложни технически средства. (Всъщност повечето от тях са много лесни за настройване, така че не позволявайте на липсата на технически познания да ви възпрепятстват). Това също така не означава, че трябва да овладеете най-новото интернет увлечение всеки път, когато се появи такова - повярвайте ни, няма как да успеете да бъдете съвсем в крак!

Много по-важно, но също и доста по-трудно изпълнимо е, да провеждате чести, откровени и изчерпателни разговори с децата си за живота, който водят и реалността, която обитават. Помнете, че интернет доставчиците, социалните мрежи, производителите на игри и всеки друг във виртуалното пространство може а ви помогне да поставите ограничения, но те едва ли взимат изцяло присърце благополучието на детето ви.

Най-подходящият човек, на който може да се разчита, че ще опази детето ви онлайн сте вие. Разговорите за това, как може да се защити в интернет, са отличен начин да изградите положителни взаимоотношения с детето си, изцяло базирани на взаимно доверие.

Безопасността в интернет трябва да бъде приоритет за всеки родител и детегледач. Ако намирате това ръководство за полезно, не се колебайте да го споделите с приятелите и семейството си във Facebook и Twitter.

Чувствайте се свободни да споделяте и копирате тази публикация или части от нея на Вашия сайт, блог или социални мрежи. Всичко, което желаем, е да ни споменете. Искаме да запазим безопасността на децата и считаме помощта Ви в разпространяването на това особено важна.